Рано сутринта на 15 декември, пекинско време, Федералният резерв обяви повишаване на лихвените проценти с 50 базисни пункта, като диапазонът на лихвения процент по федералните фондове беше увеличен до 4,25% - 4,50%, най-високото ниво от юни 2006 г. Освен това, Федералният резерв прогнозира, че лихвеният процент по федералните фондове ще достигне пик от 5,1% през следващата година, като се очаква лихвените проценти да паднат до 4,1% до края на 2024 г. и 3,1% до края на 2025 г.
Федералният резерв е повишавал лихвените проценти седем пъти от 2022 г. насам, общо с 425 базисни пункта, а лихвата на Фед вече е на 15-годишен връх. Предишните шест повишения на лихвите бяха с 25 базисни пункта на 17 март 2022 г.; на 5 май лихвите бяха повишени с 50 базисни пункта; на 16 юни лихвите бяха повишени със 75 базисни пункта; на 28 юли лихвите бяха повишени със 75 базисни пункта; на 22 септември, пекинско време, лихвеният процент се увеличи със 75 базисни пункта. На 3 ноември лихвите бяха повишени със 75 базисни пункта.
След избухването на новия коронавирус през 2020 г. много страни, включително САЩ, прибягнаха до „свободна вода“, за да се справят с въздействието на пандемията. В резултат на това икономиката се подобри, но инфлацията скочи рязко. Според Bank of America, водещите централни банки в света са повишили лихвените проценти около 275 пъти тази година, а над 50 са направили еднократно агресивно движение от 75 базисни пункта тази година, като някои последваха примера на Федералния резерв с множество агресивни повишения.
С обезценяването на юана с близо 15%, вносът на химикали ще бъде още по-труден
Федералният резерв се възползва от долара като световна валута и рязко повиши лихвените проценти. От началото на 2022 г. индексът на долара продължи да се укрепва, с кумулативен ръст от 19,4% през периода. Тъй като Федералният резерв на САЩ поема водеща роля в агресивното повишаване на лихвените проценти, голям брой развиващи се страни са изправени пред огромен натиск, като обезценяване на валутите им спрямо щатския долар, отлив на капитали, нарастващи разходи за финансиране и обслужване на дълга, вносна инфлация и нестабилност на стоковите пазари, а пазарът е все по-песимистичен относно икономическите им перспективи.
Покачването на лихвените проценти по щатския долар доведе до завръщането на щатския долар, поскъпването на щатския долар, обезценяването на валутите на други страни и китайската валута (RMB) няма да бъде изключение. От началото на тази година китайската валута (RMB) претърпя рязко обезценяване, като китайската валута се обезцени с близо 15%, след като обменният курс на китайската валута спрямо щатския долар се сведе до минимум.
Според предишния опит, след обезценяването на китайския юан (RMB), петролната и нефтохимическата промишленост, цветните метали, недвижимите имоти и други индустрии ще претърпят временен спад. Според Министерството на промишлеността и информационните технологии, 32% от сортовете в страната все още са празни, а 52% все още разчитат на внос. Като например висококачествени електронни химикали, висококачествени функционални материали, висококачествени полиолефини и др., е трудно да се задоволят нуждите на икономиката и препитанието на хората.
През 2021 г. обемът на вноса на химикали в моята страна надхвърли 40 милиона тона, от които зависимостта от внос на калиев хлорид е била 57,5%, външната зависимост на MMA е надхвърлила 60%, а вносът на химически суровини като PX и метанол е надхвърлил 10 милиона тона през 2021 г.
В областта на покритията, много суровини се избират от чуждестранни продукти. Например, Disman в производството на епоксидни смоли, Mitsubishi и Sanyi в производството на разтворители; BASF, Japanese Flower Poster в производството на пяна; Sika и Visber в производството на втвърдители; DuPont и 3M в производството на омокрящи агенти; Wak, Ronia, Dexian; Komu, Hunsmai, Connoos в производството на титаниево розово; Bayer и Langson в производството на пигменти.
Обезценяването на китайския юан неизбежно ще доведе до увеличение на цената на вносните химически материали и ще намали рентабилността на предприятията в множество индустрии. Едновременно с увеличаването на цената на вноса се увеличават и несигурността, свързана с епидемията, и става още по-трудно да се получат висококачествени суровини от вноса.
Предприятията, ориентирани към износ, не са били съществено благоприятни и относително конкурентните им позиции не са силни.
Много хора вярват, че обезценяването на валутата е благоприятно за стимулиране на износа, което е добра новина за експортните компании. Стоките, чиито цени са в щатски долари, като например петрол и соя, ще „пасивно“ повишат цените си, като по този начин ще увеличат глобалните производствени разходи. Тъй като щатският долар е ценен, съответният износ на материали ще изглежда по-евтин и обемът на износа ще се увеличи. Но всъщност тази вълна от глобални повишения на лихвените проценти доведе и до обезценяване на редица валути.
Според непълна статистика, 36 категории валути в света са се обезценили с поне една десета, а турската лира се обезценява с 95%. Виетнамският щит, тайландският бат, филипинското песо и корейският долар са достигнали ново дъно от много години. Поскъпването на юана спрямо валути, различни от щатски долари, обезценяването на юана е само спрямо щатския долар. От гледна точка на йената, еврото и британските лири, юанът все още е „поскъпващ“. За експортно ориентирани страни като Южна Корея и Япония обезценяването на валутата означава ползи от износа, а обезценяването на юана очевидно не е толкова конкурентноспособно, колкото тези валути, и получените ползи не са съществени.
Икономистите посочват, че настоящият глобален проблем със затягането на валутната политика се изразява главно в радикалното повишаване на лихвените проценти от страна на Федералния резерв. Продължаващото затягане на паричната политика на Федералния резерв ще има разпространен ефект върху света, влияейки върху световната икономика. В резултат на това някои развиващи се икономики ще имат разрушителни последици, като отлив на капитали, нарастващи разходи за внос и обезценяване на валутата си в страната, и ще доведат до възможност за мащабни фалити на дългове от развиващите се икономики с висок дълг. В края на 2022 г. това повишаване на лихвените проценти може да доведе до двустранно потискане на вътрешната вносна и износна търговия, а химическата промишленост ще има дълбоко въздействие. Що се отнася до това дали това може да бъде облекчено през 2023 г., това ще зависи от общите действия на множество икономики по света, а не от индивидуалните резултати.
Време на публикуване: 20 декември 2022 г.